Цъфтежът на водорасли в язовир Искър   

Активни потребители, бюлетин

През последният месец потребители се оплакват от влошаване на качеството на питейната вода в София – повишена мътност, лош мирис и вкус. „Софийска вода“ обяви, че проблемите са следствие от цъфтеж на водорасли в язовир Искър, който е основния източник на вода за столицата. Повече подробности засега не са известни. Според районната здравна инспекция в питейната вода на София не са открити отклонения от нормата. Много потребители сега са изправени пред дилема – очевидно получават миришеща и мътна вода, а според доставчика и институциите проблем няма!
Какво е цъфтеж на водорасли?  

      При определени условия количеството на фитопланктона във водните басейни рязко се увеличава. Фитопланктон са микроскопични, невидими с просто око, еукариотни и бактериални видове, способни да фотосинтезират подобно на растенията. Сред факторите водещи до масово развитие на фитопланктона са повишените температури и замърсяването с торове от земеделието и отпадни води от животновъдство или човешка дейност. Цъфтеж на водорасли се наблюдава в морска и сладководна вода – езера и язовири.

В зависимост от вида на микроводорслите се установява промяна в цвета и качеството на водата в съответните басейни. Официално състояние на цъфтеж се обявява при всяко нарастване на количеството на клетките над обичайните стойности, и/или при над 1000 клетки/мл, и или при концентрация на хлорофил, пигмента съдържащ се във всички фотосинтезиращи организми, над определени стойности. В Европа обичаен причинител на цъфтеж в сладководните басейни са синьо-зелените водорасли, които всъщност са бактерии наричани цианобактерии.

Рискове и проблеми

1. Повишението в количеството на фитопланктона променя качеството на питейната вода, появява са лош мирис и вкус, водата помътнява, т.е. типични промени които столичани констатират от собствен опит.

2. Изменя са екологичната среда в сладководните басейни, изразяващо се в изчерпване на кислорода и подкиселяване на водата. Поради тези причини често се установява измиране на рибата, и/или промяна в поведението на водните обитатели. При някои животни се констатират неврологични нарушения.

3. Много видове водорасли отделят токсични за хората и животните вещества. Най-обичаен за Европа проблем са токсините синтезирани от синьо-зелените водорасли (цианобактерии) наречени цианотоксини (Cyanotoxins). Типични техни представители са микроцистините (Microcystins). Те са силно токсични за черния дроб и са класифицирани и като канцерогени. Има много реални примери за цъфтеж на цианобактерии в сладководни басейни, съпроводени с продукция на микроцистини, което прави водата негодна за консумиране от хората.
 

Какво трябва да се направи?

1. Цъфтежът на микроводораслите е пряко следствие от замърсяването на водните басейни. Най-добрата превантивна мярка е спиране безконтролното застрояване около язовир Искър. Водният басейн осигурява питейна вода за над 1 милион човека и е ключов елемент от националната сигурност. Държавата трябва да изчисти околностите от нароилите се вили и хотели и да контролира входящите водни потоци и земеделието в региона.

2. Трябва да се въведе мониторингова програма за контрол на фитопланктона в язовир Искър. Според компанията „Софийска вода“ те разполагат с датчик/буй за измерване на съдържанието на хлорофил. Досега данни от него не са публикувани и може да се предположи, че въпросното устройство е в неактивно състояние. При всички случаи една точка за контрол за размерите на този воден басейн е недостатъчна.

      Мониторинговата програма трябва да е отговорност на държавата (РЗИ София) и да включва следните елементи:

-поне 5-6 точки за автоматично измерване на водните показатели, включително хлорофил, температура и кислород.

-периодично пробовземане от входящите водни потоци за идентифициране на потенциални проблеми във водосборния регион.

-периодичен оглед на бреговете за идентифициране на нелегални вливания на отпадни води от човешка дейност, типично български проблем така присъщ за всички водоеми и черноморското крайбрежие.

-периодично пробовземане за биологичен анализ на фитопланктона – определяне на концентрацията и видовия състав. Този анализ в момента не се извършва.

-опционално тестове на водата в язовира и водопреносната мрежа за съдържание на цианотоксини, включително микроцистини.

      Последните две не са включени в остарялата регулация и затова е желателно компанията „Софийска вода“ да прояви инициатива и да не разчита на обещанията, че ултразвуковото третиране в язовир Искър ще реши проблема.